,,Светът на щастливия е различен
от света на нещастния.” -

Лудвиг Витгенщайн

    Като чуем думата „свят” веднага си представяме планета Земя, на която живеем и физическите неща на нея - улиците, дърветата, сградите и хората около нас. Но светът не е просто предмети, които ни заобикалят, а е също и мислите, преживяванията и емоциите на човека. Ето защо твърдението „светът на щастливия е различен от света на нещастния” е много вярно.

    Когато изрека думата „щастлив” я свързвам с думата веселие, а думата „нещастен” с тъга. Но тези две думи са моментни емоции. Щастието и нещастието не се определят само от емоциите и външните условия. Те са начин на преживяване на живота. Щастливият човек живее в щастлив свят, защото се фокусира върху това, което има и намира смисъл в него. Докато при света на нещастния е малко по-различно. Там за мен има два свята - в единия липсва възможност, а в другия – воля. 

    Някои хора вярват, че парите са ключът към щастието. Вярно е, че много улесняват живота, за да задоволиш някои от потребностите си, но не трябва те да са водещите към щастието. Щастливият човек не е някой, който има всичко. Той е този, който вижда света като безкрайни възможности, които са пред него. Цени малките моменти-слънчев ден, слушане на любимата музика, изпитото кафе, разходка с приятели, разговор със семейството. Тези хора са позитивни, дружелюбни и са отворени за нови идеи и преживявания. Най-чистият пример за това е една майка. Нейният свят не е ограничен до личните ѝ вещи и до това, което ще ѝ  подарят.Тя е истински щастлива, когато вижда, че децата ѝ  са живи и здрави, сбъдват мечтите си по пътя на израстването си и се справят в живота. Или с други думи, майката е щастлива, защото децата ѝ са.

  Когато спреш да мислиш само за твоите липси, започваш да забелязваш нуждите на околните. Тогава щастието се превръща в дейност. Ярък пример са доброволците. Те са хора, чийто свят е различен, защото намират щастието не в получаването на нещо в замяна, а в това да споделят времето и силите си за каузи. Така се чувстват полезни. Светът на щастливия не е идеален, а е просто по-цветен. В него има място за другите и се цени всеки момент. Щастливият човек не се спира пред трудностите, а  ги решава и търси възможности.

  За разлика от него светът на нещастния е мрачен, сив, малък и затворен в липсата и тъгата. Не е честно да казваме,че светът на всички нещастни е такъв, заради липсата си на дух. Трябва да се уточни. Има един свят, в който нещастието е предизвикано от съдбата – хората, които са в крайна бедност и живеят на улицата, защото са изгубили всичко.При тях гладът и студът не са избор, а реалността, от която не могат да избягат. Но има и друг, в който хората имат всичко или поне нужните неща, но са изгубили смисъла на живота.

  Лесно ни да казваме, че дори и да си в неравностойно положение пак може да си щастлив. Но докато не ни отнемат правото на избор няма как да го осъзнаем. Това е нещо, което човек не би трябвало да изпитва, но реалният свят  е друг, има много такива хора, които живеят така. Този пример показва,че светът на нещастния е различен от този на щастливия не само заради начина, по който го възприемаме, но и заради начина, по който животът ни го стоварва.

   Другият свят на нещастния е различен не заради липса на ресурси, а заради липса на воля. При този вид свят, нещастният се фокусира върху това, което му липсва, а не върху това което има. За него дори малките проблеми изглеждат  големи и трудни за преодоляване. Светът му е изпълнен със страх и несигурност за бъдещето, не живее в настоящето както щастливия. Малките ценни моменти лесно се пропускат и губят своята стойност. Ако щастливият вижда в увяхнало цвете възможност да се погрижи за него и да го съживи, то нещастният вижда безнадеждност и още един проблем, с който трябва да се справя. Успехите все едно нямат значение, защото се е фокусирал върху страха от провала. Една от причините светът на нещастния да е такъв е постоянното сравнение с хората около него. Дори когато има дом, семейство, приятели и останалите потребности, той не се чувства щастлив. Например, когато наблюдава инфлуенсъри, които показват луксозния си живот, той започва да се сравнява с тях. Вместо да оцени това, което има, той се стреми да бъде на тяхното ниво и вярва, че щастието ще дойде, когато го достигне. Докато това не се случи, човекът остава нещастен и светът, в който живее, му изглежда като недостатъчен.

    Светът на нещастния е различен, защото е пълен с тъга и липса на надежда. Нещастието променя отношението ти към света, правейки го тежък, гаден и труден.

    Можем да видим колко различен е светът и чрез начина, по който общуваме с хората около нас. Среща се човек да попадне в токсична среда, например приятелство, което те подтиска да покажеш кой си. В такава ситуация светът на нещастния е стеснен само до този човек и неговото негативно настроение. Той живее в депресия, плаче всеки ден и не вижда нищо хубаво извън това приятелство.Но когато събере смелост да излезе от този „капан” и срещне нови хора, светът му се променя много. Става по-мил и усмихнат. Това доказва,че реалността около нас не се е променила-небето е същото, сградите са същите, тревата е същата, но вътрешният свят на човека е различен. Щастието му е позволило да види света през една нова призма и той не се свежда само до едно приятелство.

    Светът на щастливия и светът на нещастния са различни, защото начинът, по който човек преживява живота, променя всичко около него. Щастливият намира радост и смисъл в малките неща, докато нещастният остава потънал в страха, липсите или съдбата си. Нашето отношение към живота определя дали ще е цветен или сив. Негативното мислене никога няма да те доведе до позитивен живот. 

#AmbassadorSchools

Автор: Симона Минчева     10„б” клас