ЧХ на ФОКУС

Когато избереш да дадеш шанс Днес в нашата статия ще ви представим нещо, което не сме правили досега - интервю. Гост ни е нашата приятелка - Ани, която наскоро реши да осинови, а не да купи своя нов домашен любимец. Била е повлияна от нашите статии. Интервю: -Здравей! Благодаря, че прие нашата покана за това дълго чакано интервю. Разкажи ни какво животно осинови за пръв път? -Здравейте! Осинових куче от приют. Казва се Блек  и е на около една годинка. -Как реши да осиновите животно, а не да го купиш? -Винаги съм вярвала, че животните от приют са специални и също заслужават дом и любов. След това прочетох вашите статии, още повече се убедих в избора си. Макар и малко на брой, те са много въздействащи. Когато отидох в приюта в Пловдив и видях Блек, просто усетих, че той е моето куче. -Какво беше чувството, когато го взе вкъщи за първи път? -Беше много специален и емоционален момент. Той беше доста уплашен в началото, но когато започна да ми се доверява, почувствах огромна радост, удо...

 Осинови, не купувай!      За тази седмица избрахме да ви представим темата “Осинови, не купувай”, защото смятаме, че не й се обръща достатъчно внимание в ежедневието ни, въпреки че е едно добро решение.       Представете си да прекарате целия си живот зад решетки, без да знаете какво е истински дом, любов и грижа от стопанин. За жалост, това е ежедневие за хиляди бездомни животни, но всеки от нас може да промени съдбата поне на едно от тях — като избере да осинови, вместо да купува.        Всички си мечтаем за домашен любимец, а в повечето случаи родителите ни подаряват породисти кучета или котки, за които са дали луди пари. Но защо просто не направим едно животинче щастливо, като му покажем какво е истински дом, любов и грижа?        Нека направим света поне за едно животно прекрасен, като му дадем ново начало и го избавим от приюта #AmbassadorSchools Автори: Кристина Лесова и Гергана Пранджева  9 ,,а...

Розовото като символ на куража: Последен шанс да бъдем хора (В училище)      За нас, дванадесетокласниците, училищните коридори вече са почти в миналото. Броим дните до бала, мислим за матури и кандидатстване, и честно казано, „Денят на розовата фанелка“ може да ни изглежда като поредната формалност, останала от по-малките класове.      Но ако се замислим за момент – отвъд розовия плат – ще видим, че това е един от най-важните уроци, които можем да вземем със себе си след завършването. В свят, обсебен от перфектни профили и изкуствено самочувствие, е много лесно да забравим, че зад всеки екран и зад всеки чин стои човек. В 12. клас йерархията често е бетонна – знаем кой е „популярният“, кой е „тихият“ и кой е „странният“. Тормозът при нас рядко е физически; той е по-изтънчен, по-тих и много по-разрушителен. Той е в пасивно-агресивните коментари, в съзнателното игнориране и в „културата на отхвърляне“ (cancel culture).      Силата да не си час...

 Повече от просто цвят: Защо в сряда обличаме розово? Ей, хора! Забелязахте ли, че днес коридорите ни изглеждат малко по-различно? Ако се чудите защо половината училище е заложило на розовото (и не, не е заради нов тренд в TikTok), веднага ви казвам – днес е Денят на розовата фанелка. Историята накратко (без да досаждам) Всичко започва в Канада през 2007 г. Едно момче отива на училище с розово поло, а група по-големи ученици започват да му се подиграват и да го тормозят. Но тук идва интересната част: вместо да си замълчат, двама негови съученици – Травис и Дейвид – купуват 50 розови фанелки и ги раздават на всички в училище. На следващия ден сградата буквално „почервеняла“ от розово в знак на солидарност. Нека си кажем истината – на 14-15 години всички се опитваме да се впишем. Понякога е по-лесно да се посмееш на нечия странна прическа или на някой, който е по-тих, само за да не си ти „мишената“. Но тормозът не е само физически. Той е в: Подхвърлените коментари в чата; Изключванет...

Разговор за доброто, което се предава нататък      В нашия училищен  подкаст  „ЧХ на фокус“ разгледахме темата  „Доброто е заразно“. Водещата Александра Аризанова и заместник-директорът господин Стефан Христов в откровен разговор споделиха лични истории, които показват как едно добро отношение може да остави трайна следа в живота на човек.     Заместник–директорът  разказа, че именно негов учител по български език и литература е човекът, който го е насочил към образователната сфера. В труден период от живота му този учител му е помогнал да разбере себе си, да намери посока и да повярва, че ще работи това, което обича. Това е красноречив  пример как доброто, под формата на разбиране и подкрепа, може да промени бъдещето на един човек.      В разговора се посочва и ролята на учителя като човек, който прекарва достатъчно време с учениците, за да види и проследи промените в тяхното поведение. Често доброто се възприема ка...

 Нека да помогнем на повече бездомни животни! Животните са безпомощни същества. Ние хората трябва да им даваме любов и грижи,а не да ги изхвърляме на улицата. Те също носят сърце и душа като всички нас дори са по-умни от нас хората. Усещат, когато нещо не е наред, и дават любовта си за да се почувстваш по-добре. Винаги когато срещнем бездомно животно може да му дадем малко грижа или любов дори ако само го погалим или му дадем храна и вода. Според нас ще е много добре ако има повече приюти за животни и безплатни ветеринарни клиники, защото има стопани, които не могат да си позволят да излекуват домашният си любимец, а много искат.Ако на нова година и по други празници не се дават луди пари за заря, а отделим малко за тези невинни същества, вместо да ги плашим с този прекомерен шум, може да успеем. Отправяме молба към всички вас, когато можете да помогнете, направете го, както на животните така и на хората. Бъдете добри! Източник на снимките: Интернет   #AmbassadorSchools Автори...

Добротворчеството по време  на Коледа Всеки от нас е стоял вкъщи по време на Коледната ваканция и е пиел горещ шоколад, докато е гледал филми, посветени на празника. Колкото и да са банални, винаги успяват да грабнат нашето внимание и да ни превърнат в по-замечтани и носталгични. Доставят ни удоволствие поради скритите си послания и представянето на събития, които събират хората. Ключово място в тях заема добротворчеството.  Колкото и малък един жест да е, той има въздействие върху нас. В повечето случаи е положително. Например, когато някой близък ни даде подарък или ни отдаде чест и спомене името ни в своя реч. Въпреки че тези дела не са велики, те променят нашия възглед върху извършителите, защото всеки добротворец се възприема от обществото като духовно извисена личност, от по-малките - като герой.  Именно чистосърдечните деца очакват с най-голямо нетърпение сутринта след Рождество Христово. Традиция е да отворят своите подаръци, но не всички намират нещо под елхата. ...