„Контактът на човека с другия човек е винаги опосредстван; на животните им е по-лесно; тяхното съжителство е неопосредено, нищо не могат да скрият едно от друго. Обратно, хората се срещат само косвено, чрез посредничеството на своята индивидуалност.“- Зджислав Краснодембски

 „Контактът на човека с другия човек е винаги опосредстван; на животните им е по-лесно; тяхното съжителство е неопосредено, нищо не могат да скрият едно от друго. Обратно, хората се срещат само косвено, чрез посредничеството на своята индивидуалност.“- Зджислав Краснодембски

    Нашият живот е съвкупност от всичко, което ни заобикаля, и понякога дори и да не го осмисляме, ние забравяме, кое е най-важното нещо, за да бъдем пълноценни в едно общество. Това привидно малко и незначително нещо е комуникацията. Когато обаче започнем да я разглеждаме по-обстойно, ние осъзнаваме, че контактът между човешките същества не е толкова прост, колкото изглежда на пръв поглед.  За разлика от животните, които комуникират пряко и естествено, без някакви вътрешни ограничения, ние, хората, никога не се разкриваме истински на своя събеседник. Винаги остава нещо скрито, има роли и маски, които поставяме. Така всъщност ние никога не можем да комуникираме непосредствено, защото като посредник винаги служи нашият характер, социален образ или нашите дълбоко скрити страхове. Затова никога не можем да достигнем до отсрещния човек напълно. 

При комуникацията ни с други хора огромна роля има нашата индивидуалност. Тя включва всичките ни емоции, страхове, чувства, преживявания, спомени, които са ни оформили като личността, която сме в момента. При диалога със събеседника си, ние винаги изграждаме преценката си за отсрещния, посредством нашата гледна точка, опит и ценностна система. Така не можем да го видим напълно в дълбокия смисъл на думата, така част от този човек винаги остава скрита за нас и дори и да не го усещаме, ние подсъзнателно осъзнаваме, че никога няма да познаваме човек извън нашата ,,призма’’. Това прави и връзката между хората толкова трудна, объркваща и донякъде двусмислова. 

Също така в много ситуации ние играем роля, дали защото имаме някакви скрити мотиви, или защото искаме да се предпазим от това да бъдем наранени. Например, когато ти опознаваш един човек, вярваш му безрезервно и накрая той ти забие нож в гърба като използва всичко съкровено, което си му споделила. Тогава ти поставяш маска и заковаваш сърцето си с окови, за да може повече никой да не го нарани по същия болезнен начин. Затова всеки следващ човек не може да види истинската ти същност, защото тя е дълбоко заключена и трудно достижима. 

За разлика от нас, при животните е напълно различно и някак си лесно. Те комуникират без да си слагат маски, да играят роли и да имат скрити мотиви. Например, нашите домашни любимци показват емоциите си толкова открито и естествено, ясно и без да крият нищичко. 

Когато правим това сравнение, ние можем да видим, че хората са по-специални от животните, по-комплексни, но и трудно разбираеми същества. Това освен, че ни прави уникални, ни поставя граници и ограничения, които ни отдалечават един от друг. 

Опосредственото ни комуникиране обаче има и своите положителни страни. То ни помага да даваме отговорите си съзнателно, да сме отговорни за думите и действията си и да мислим преди да говорим, да измерваме какви чувства ще предизвикаме у другия човек с нашите думи. С това посредничество ние показваме същевременно и нашата личност, дори и да знаем, че никога няма да можем да се разкрием напълно. 

Връзката между хората винаги е била трудна и объркваща, защото е опосредствана от нашата индивидуалност, нашите маски и емоции. Затова и пълното ни разкриване пред човека, който е отсреща, е невъзможно. Това обаче няма само отрицателни страни. То ни прави уникални, единствени по рода си. За разлика от животните, ние сме с по-комплексни и развити характери. Нашата комуникация ни позволява да покажем нашата личност, дори и да не можем никога да се разкрием напълно. 

#AmbassadorSchools

Автор: Зора Караколева    11 ,,б'' клас