,,Прошка или отмъщение’’ - Есе по морален проблем

 ,,Прошка или отмъщение’’

Есе по морален проблем 

    В живота на всеки човек идва даден момент, в който е наранен от някой близък, от приятел или от познат. Тогава ситуацията, в която се намира,  го изправя пред морална дилема - да прости или да търси отмъщение. Прошката и отмъщението са едни от най-противоречивите действия в човешките взаимоотношения и са породени от съвсем различни и противоположни емоции. Прошката е водена от любовта към отсрещния , следва гласа на сърцето, самото олицетворение на доброто, докато отмъщението е предизвикано от гняв, болка и слабост. 

    Какво всъщност е прошката? Тя може би е най-силната морална ценност, която притежава човек. Тя сама по себе си означава и дава на едно човешко същество много важни и ценни уроци и качества. Първо - да простиш на някого, демонстрира надмощие над това, че си успял по някакъв начин, колкото и трудно да е било да превъзмогнеш  действията на другия, и така да го освободиш от вина. Приемаме случилото се за нещо,  което не можем да променим, и продължаваме напред. Също така чрез нея се научаваме да възприемаме и обичаме хората около нас и дори самите себе си, такива, каквито сме. Позволява ни да пренебрегнем болката и да видим отсрещния човек зад грешката, която е сторил. Прошката ни показва и пътя към доброто,  защото самата тя е олицетворение на милосърдието и честността. Тя ни извисява като личности и ни учи как да се отърсваме от миналото. Тя създава  чувство на свобода, премахва оковите от нас, с които отмъщението щеше да ни държи. Прошката ни предпазва от емоцията да искаме да отмъстим заради злото, което ни е причинено. Дава ни шанс отново да общуваме с даден човек. Въпреки че надали ще имаме цялото доверие на човек, който вече ни е излъгал, нали?! Трябва някак си да си създадем вътрешна мярка и точна преценка и чрез нея да определим кога си заслужава да простим и кога е по-добре и за нас, и за околните да прекратим отношения. Не всяко действие е простимо. Та нима някой може да прости физическо и психическо насилие?! Едва ли!

     Освен на другите понякога се налага да прощаваме на самите нас. По-трудно ли е обаче да преодолеем собствените си грешки и спънки? Трудно е, защото не сме готови да приемем и простим нещата, които сме сторили. Трудно ни е да приемем факта, че не оправдаваме грешките на другите, а нашите собствени. Отнема повече време да простиш на себе си,  отколкото на когото и да е друг, но все някога се случва. И точно тези грешки,  които допускаме и преодоляваме, ни изграждат като личности, които се борят  и които не се предават пред предизвикателствата на живота. 

    Какъв ще е пътят ни, ако изберем страната на отмъщението? Нека помислим. Като започнем от това, че всеки отмъщава - съзнателно или несъзнателно и  в нас надмощие ще имат чувствата на гняв, омраза, болка и разочарование и точно те ще ни карат да отмъстим на този, който ни е наранил или е постъпил несправедливо с нас. Заради тях няма да можем да разчитаме на здрав разум. А причината? Нараненото ни его, което не може да приеме случилото се и гордостта ни, която не  позволява на никого да се подиграва с чувствата ни. Когато решим, че ще отмъстим единствената ни мисъл е да причиним на отсрещния, това което той на нас. Затова отмъщението е олицетворение на злото, на гнева и яростта. То ни свързва с миналото и не ни дава възможност да продължим напред. Нека се замислим - ами ако светът беше устроен само от отмъщение, ако не познавахме друго  освен да постъпваме, така както хората с нас? Какви би били тогава взаимоотношенията между хората? Те ще са породени от враждебност и злоба, и няма да стигнат до никъде, ще се заточват още повече и най-вероятно ще се влошат. Когато решим да отмъщаваме прекарваме времето си в мислене на планове как да нараним човека , който ни е предал и след това оправдаваме действията, като казваме, че става дума за справедливост, която искаме да постигнем. И какво всъщност ни носи отмъщението? Душевно спокойствие - не . Чувство за справедливост - от нашата гледна точка да. Усъвършенстване на моралните ни ценности - не. С това си наше действие сме склонни единствено към насилие, без значение физическо или психическо. Чрез отмъщението под една или друга форма ние причиняваме болка на другите. И както вече знаем - насилието ражда насилие. Не сме ние тези, които трябва да възваряваме ред на този свят.  Но ако все пак решим да отмъстим,  трябва да сме наясно с последствията след това.

    Според философите, прошката е морален акт на волята, изискващ признаване на грешката и водещ до психологично омиротворяване и освобождаване от греха, докато отмъщението е свързано с връщане на злото и често с нерационална, емоционална реакция, като философи като Кант разглеждат и двете през призмата на моралните закони, справедливостта и силата, като прошката често се възприема като висша добродетел над отмъщението, което е "първичен" инстинкт. Много западни философи също са разсъждавали върху силата на прошката. Например, Монтен определя два вида прошка – такава, за която трябват душевни усилия да простиш и такава, която се дава без да се стараеш – ей така, от доброта. За Шопенхауер прошката е равносилна на това да забравиш яда. Прошката не е убягнала и от погледа на съвременни психолози като Виктор Франкъл, Р.Уолш, Б.Якобсен, Е.Фром и много други. Според Франкъл в страданието и прошката, човек може да намери личностен смисъл. Прошката сама по себе си е пример за нравствените постъпки на човека, откъдето идва и връзката между прошката и личностното израстване.

    Според философите, отмъщението е сложен морален въпрос – често разглеждано като примитивна реакция, която е в конфликт с цивилизованото правосъдие и прошката, представлявайки желание за справедливост чрез лично възмездие, което обаче може да доведе до порочен кръг от насилие и уронва морала на отмъщаващия, като някои  го свързват със слабост, докато други  го виждат като пречка за вътрешното спокойствие и разума. Стоиците (Платон, Аристотел) смятат, че  отмъщението е ирационално и вредно. Стоиците го считат за форма на гняв и лудост, която трябва да бъде преодоляна чрез разум, докато Платон го разглежда като нарушение на хармонията на душата.

    Важно е да осъзнаем , че хората са такива каквито са и много рядко имаме силата да ги променим. Също така от нас зависи как техните обиди или действия ще повлияят на вътрешното ни състояние. Ние решаваме доколко техните действия, думи или обиди ще ни наранят и дали ще го допуснем. Дали да простим или да отмъстим е сложен избор, който трябва да направим.  Той ни кара да избираме между мир и болка, между спокойствие и напрежение, между минало и бъдеще. Отмъщението ни дава кратко удовлетворение, но в нас остава горчивият вкус на предателството и разочарованието.  Прошката, макар и трудна, ни освобождава, поражда у нас мир и самообладание, но не само за тези които я даваме, но и за тези които я получават. Силата не се крие в отмъщението, а в умението да прощаваш. Прошката е силата, която ни прави по-добри хора и ни учи, че мирът струва повече от гордостта.

#AmbassadorSchools

Автор: Паулина Петкова   10 ,,а'' клас