Прошка или отмъщение

В живота на всеки човек се е случвало да бъде предаден, излъган и наранен. Тогава в душата му започват да бушуват хиляди чувства и две желания се отличават най-много, две противоположности, които не могат да вървят заедно ръка за ръка-прошката и отмъщението. Но кое ще донесе утеха в душата му, и кое просто ще те накара да направиш нещо немислимо и подло? 

Прошката е действие, което може да издигне душата на човек, изисква се сила, за да простиш, защото трябва да пренебрегнеш себе си и да забравиш болката, или да я заровиш дълбоко в себе си. Тогава ще може да се освободиш и да продължиш напред.
Някои хора избират различен път. Мислят, че така те получават възмездието, което заслужават, но това е неправилно решение. Това може да се докаже с много примери от историята, от живота на човека и от литературата, която може да ни покаже грозната истина, в която живеем по по-цветен и приятен начин.
Някои хора приемат прошката като слабост, неувереност и примирение. Това всъщност е огромна заблуда, защото, когато си наранен, се иска неблагоприятна сила, за да превъзмогнеш тази постъпка и да не се отдадеш на гнева, който те изгаря бавно отвътре. Това да простиш е действие, което те издига над отмъстителните и подлите хора, над тези, които са те наранили, когато най-малко си очаквал. И това е отличителна страна на силния и борбен човек, защото както е казал Махатма Ганди: „Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните. Принципът “Око за око” може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят.“
Отмъщението, от друга страна, се приема като справедливо възмездие от множество хора. Когато си погълнат от гнева и от голямата нужда от справедливост, ти започват да губиш себе си, спокойствието си и всички други чувства, които сякаш са изтрити с гумичка и на тяхно място стои само и единствено гневът с големи червени букви. Отвръщайки на човека, който те е наранил по още по-грозен начин, краткото чувство на удовлетворение бързо се заменя с други по-силни емоции и може би с непоправими последствия.
Както е казал Аделин Йен Мах:,, Ако се съсредоточите върху отмъщението, раните, които иначе биха заздравели, се запазват пресни.’’ Тогава не можем да продължим напред и колкото и да се стараем да забравим болката, към която ще добавим и стореното от нас самите в гнева си, то остава и ни наранява, както когато една рана не заздравява, а продължава да кърви без да спира. В гнева си  не винаги човек може да прецени последствията от своите отмъстителни действия. Тогава погубваме бавно не само човека отсреща, но и нашата изгоряла невинност, която никога няма да се върне към предишната си форма. 
Когато обаче се окажем в ситуация, в която сме предадени, ние трудно може да изберем по какъв път да поемем: на разума или на чувствата. Прошката, която води до покой и мисли за бъдещето, е плод на разума. От друга страна, отмъщението, което те изяжда отвътре малко по малко, е резултат от чувствата ни. Това показва не само как се справяме в трудни и немислими ситуации, но и в каква степен на нашето развитие като човек сме. 
Прошката е по-трудният, но и по-извисеният начин, по който може да постъпи човек  в трудна ситуация в живота си. Тя ни извисява над болката и ни помага да продължим напред. От друга страна, отмъщението е примамлив капан, който ни кара да си мислим, че това е правилното решение. Всъщност то се превръща в окови, които ни държат в миналото и така не можем да погледнем в светлото бъдеще. 
Затова най-правилното решение е да загърбиш болката и да дадеш прошка на този, който те е наранил, и така ти ставаш наистина свободен от оковите на гнева. 

#AmbassadorSchools

Автор: Зора Караколева 11 ,,б'' клас