Живописта - Историята на древната хармония и реализъм

 Живописта - Историята на древната хармония и реализъм 


Когато видях картината “ Мона Лиза “ за първи път в живота си, се възхищавах дълбоко и се запитах “ Как се казва това изкуство? “. Впоследствие, аз проучих и видях, че спада към Живописта и се замислих “ Каква е историята на това изкуство? “. Е, днес с тази нова и вдъхновяваща тема за едно древно изкуство, е възможно да запаля пламъчето на  изкуството, въображението и вдъхновението в някой, който прочете тази статия.  


Пътят на това уникално и спиращо дъха изкуство започва още от праисторическите времена. По онова време, хората се рисували животни, ловни сцени и символи по стените на пещерите. Тези изображения не само за средство на комуникация, а и израз за вяра, ритуали и вътрешен свят. В древните цивилизации като Египет, Месопотамия, Гърция и Рим, живописта се развива като част от архитектура и религията - стенописи, фрески и мозайки красят храмове и дворци, изобразявайки богове, владетели и митологични сцени. 


През Средновековието, живописта се подчинява на християнската тематика - иконите и стенописите в църквите възвеличават божествата и въздействат духовно на вярващите (особено на мен). През Ренесанса, творците започват да изучават човешкото тяло, перспективата, анатомията и природата ,като поставят човека в центъра на света. Следва Барокът, който се отличава с динамика, контраст и драматизъм, а през XVIII и XIX век, живописта тръгва в посока реализъм, романтизъм и импресионизъм. През XX век, с понятията на модернизма, кубизма, сюрреализма и абстракционизма, настъпва истинска революция - живописта се освобождава от традиционните правила и става поле на лична експресия и философски идеи.


Лично, аз напоследък се възхищавам много на Барокът. За мен, той е стил, изпипан до най - малкия детайл, който е почти незабележим и поражда в мен чувство, че съм в мои собствени води и усещам безкрайна хармония.


Източник на снимки: Pinterest 

  1. #AmbassadorSchools

Автор: Tixilia Winther 8 ,,б''





Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Сладко изкушение, което ще ви стопли в студените месеци

Изображение
Сладко изкушение, което ще ви стопли в студените месеци  Искало ли ви се е да си направите живота по-сладък ! Представям ви една рецепта, която ще ви промени живота!💖 Рецептата за едно вълшебно суфле:  Необходими продукти:         - шоколад - 200 г🍫    - масло - 200 г 🧈     - яйца - 7 🥚    - захар - 270г 🍚    - брашно - 125г🍚     - какао - 50г🍫    - мазнина 🫗 Начин на приготвяне: 🔅Стъпка 1  Натрошете шоколада и го разтопете заедно с маслото на водна баня, като се разбърква непрекъснато. 🔅Стъпка 2  След което се прибавят шоколадовата смес,брашното и какаото. Всичко се разбърква много добре. 🔅Стъпка 3 Намазнете осем формички с диаметър около 8 см. 🔅Стъпка 4 Фурната се загрява на 225 градуса и суфлето се пече 10 минути, но не повече, тъй като има опасност да се изпече вътрешността, което не е желан ефект.   ✨️ Суфлето се яде веднага. Иначе магическият ефект се...
Прочетете още

Как се адаптирам в училище (или поне се опитвам),за мен е ново, различно ,непознато…

Изображение
Как се адаптирам в  училище (или поне се опитвам),за мен е ново, различно ,непознато…  Преминаването в ново училище е като да влезеш в стая, пълна с хора, които вече имат свои вътрешни шеги, общи истории и установени приятелства…, а ти стоиш на прага, опитвайки се да разбереш къде точно ти е мястото.   В първите дни се чувствах като герой от някой тийн сериал – само че не главната героиня, а по-скоро този страничен персонаж, който се лута между групите и се чуди къде да седне в междучасието. Учителите изглеждаха строги, учебният материал – напълно различен, а новите съученици сякаш бяха светлинни години напред в социалните си кръгове.   Но ето няколко неща, които започнаха да ми помагат: 1. Наблюдавам и уча. В първите дни просто гледах динамиката – кои са по-отворени към нови хора, кои са лидерите в класа, кой има интереси, близки до моите. Това ми помогна да не прибързвам със заключенията и да намеря своето място по-естествено. 2. Започнах с малки разговори. Исти...
Прочетете още

Защо наистина обичам дъждовното време? ,,Тайният код'' към вътрешния ми свят.

Изображение
 Защо наистина обичам дъждовното време? Тайният код към вътрешния ми свят. Знам, че е клише: девети клас, училище, приятели, безкрайно гонене на срокове. Всички мечтаем за онова ярко, филмово слънце, под което животът е лек и безгрижен. Аз обаче съм бунтар (поне в това отношение) и тайно пазя една много по-меланхолична и интригуваща страст: обожавам дъждовното време. Не просто го харесвам – аз го чакам като стар, мъдър приятел. Когато първите тежки капки започнат да барабанят по стъклата, за мен светът преминава в режим "Пауза" . Слънчевите дни са за действие – трябва да си навън, да бъдеш активен, да отговаряш на очакванията. А дъждът? Дъждът е покана за вглъбяване . Той създава една естествена, плътна завеса, която отрязва външния свят и приканва да се настаня уютно в най-съкровения си кът – моята стая, моя вътрешен свят. В този момент, с чаша топъл чай в ръка и одеяло през раменете, започва истинската среща със себе си. В ежедневието често се движим толкова бързо, че н...
Прочетете още