ДА ОТКРИЕШ СЕБЕ СИ МЕЖДУ СТРАНИЦИТЕ

1. ,,Felix ever after''- Kacen Callender

„Книга, която ме научи, че не трябва да се срамувам от себе си“
Честно, не съм от хората, които обичат да четат всяка седмица. Но това лято попаднах на **„Феликс завинаги“ (Kacen Callender)** и всичко се промени.
Феликс е момче, което не се вписва в стандартите на другите – и точно това ме грабна. Понякога и аз имам усещането, че хората очакват да бъда нещо друго. Книгата е за това как да спреш да се съобразяваш и да започнеш да се харесваш.
Най-силното за мен беше, че авторът пише с чувство за хумор, но без да украсява реалността. Във всяка страница има по нещо, което ти напомня, че не си сам.
Препоръчвам я на всеки, който някога се е питал: „Добре ли съм такъв, какъвто съм?“ — защото отговорът е да.
Любим цитат:
„Не трябва да си перфектен, за да бъдеш достоен за любов.“

2. ,,One grand summer''- Ewald Arenz

  „Лято, приятелство и книга, която мирише на море“

 Това лято реших да чета нещо различно от      задължителните книги. Попаднах на „Едно голямо лято“     (Ewald Arenz)– не знам защо я избрах, може би заради     корицата с жълти цветя и небето. Но се оказа, че това е         книга, в която сякаш живееш.

    Историята е за група приятели, които прекарват лятото     си на село. Няма чудовища, няма драми от филми – има         реалност: смях, конфликти, първи чувства и онова     усещане, че порастваш, но още не искаш да станеш     възрастен.

    Докато четях, усещах мирис на прах, трева и вода. Като     истинско лято, което не искаш да свърши.

    Тази книга е идеална, ако ти е омръзнало от телефона и     искаш да се „върнеш към живота“. След нея, за първи път     от години, ми се прииска да изляза навън без слушалки

    Любим момент:

Героите си правят „списък на нещата, които искаме да запомним от лятото“. Аз също си направих такъв.

Виктор-16

3. „Darius the Great Is Not Okay“- Adib Khorram

    „Когато семейството не е просто дума, а цяла история,,

    За мен книгите винаги са начин да разбера себе си през         живота на другите. Наскоро прочетох „Darius the Great Is Not     Okay“ (Adib Khorram)– история за момче, което живее     между две култури и се опитва да разбере къде принадлежи.

    Дарий не е типичният герой. Той не спасява света и не     побеждава чудовища, но се бори със собствените си мисли.     Разказът е тих, честен и страшно човечен. Показва, че     понякога най-голямото приключение е да се опиташ да     разбереш баща си или себе си.

    Книгата ми напомни, че семейството не винаги разбира, но     често обича повече, отколкото показва.

    Мисля, че е важно да я прочете всеки, който е имал     моменти, в които не знае как да обясни как се чувства.

       Любим цитат:

    „Не е нужно да си напълно добре, за да си достоен за любов.“

 „А коя книга промени начина, по който гледаш на себе си?“

Елена-17

#AmbassadorSchools