Как се адаптирам в  училище (или поне се опитвам),за мен е ново, различно ,непознато…

 Преминаването в ново училище е като да влезеш в стая, пълна с хора, които вече имат свои вътрешни шеги, общи истории и установени приятелства…, а ти стоиш на прага, опитвайки се да разбереш къде точно ти е мястото.

  В първите дни се чувствах като герой от някой тийн сериал – само че не главната героиня, а по-скоро този страничен персонаж, който се лута между групите и се чуди къде да седне в междучасието. Учителите изглеждаха строги, учебният материал – напълно различен, а новите съученици сякаш бяха светлинни години напред в социалните си кръгове.

  Но ето няколко неща, които започнаха да ми помагат:

1. Наблюдавам и уча. В първите дни просто гледах динамиката – кои са по-отворени към нови хора, кои са лидерите в класа, кой има интереси, близки до моите. Това ми помогна да не прибързвам със заключенията и да намеря своето място по-естествено.

2. Започнах с малки разговори. Истината е, че повечето хора не хапят. Един случаен коментар за даден предмет, шега в подходящ момент или просто въпрос като „Ти разбира ли нещо от задачите по математика?“ може да отвори врати към нови запознанства.

3. Приемам, че ще има неудобни моменти. Ще има моменти, в които ще се чувствам странно. Като например, когато всички се смеят на някаква вътрешна шега, а аз стоя и се чудя дали да се засмея с тях. Но с времето, тези моменти стават по-малко.

4. Давам си време. Свикването с новото място не става за ден-два. Важното е да не се отказвам и да помня, че дори най-уверените хора са били нови някъде в даден момент.

 Сигурно ще има дни, в които ще ми се иска да се върна назад, към старото училище и приятелите, които вече ме познават. Но може би това ново начало не е толкова страшно. Може би тук ме очакват хора, които ще станат част от моята история.

А ти? Ако си бил/а в подобна ситуация, как се справи? Сподели ми в коментарите!

#AmbassadorSchools

 Ученичка от 8 клас