В дълбините на отмъщението
В дълбините на отмъщението Бе студена есенна нощ, дъждът бе спрял, а вятърът постепенно утихваше. Усещаше се мирисът на напоена почва и влажна шума. Улиците бяха мокри, а по тях бавно пълзяха охлюви. В локвите до бордюрите се виждаше вълнение, причинено от дъждовните капки, падащи от останалите по дърветата шарени листа. Животните търсеха къде да се приютят: Птичките, излъгали се да останат на студа, се прибираха в гнездата си или в някое старо кухо дърво. Уличните котки също бяха открили къде да пренощуват, било то под някой казан за боклук, или върху някоя шахта, от която излиза топла пара. Хорските домове бяха отоплени, в едни грееха камини, а други разчитаха на слабо парно, което едва-едва излъчваше топлина. Нощта беше тиха, всичко спеше: почти напълно голите дървета, премръзналите животни и хората в апартаментите и къщите си. Единствената мелодия, която свиреше бе песента на бавнотечащата река, пресичаща градчето. През прозореца на е...